Politea.org

Clearly, across Europe democracy is hijacked by populist eurosceptics. Like hyenas and vultures, they gang up in ever greater number, foretasting the feast on a morbidly wounded EU. In France, Francois Hollande did not win the French presidential elections; Nicolas Sarkozy lost them. But certainly not to the French socialist candidate. He fell prey to the far-right eurosceptic Marine Le Pen and her Front National. And in Greece the two dominant pro-EU parties fell prey to the marginal eurosceptic forces. The Pyrrhic success of Nea Democratia to increase its nominal parliamentary representation vis-a-vis PASOK from the previous elections is largely a result of a strategic vote by the pro-European voters in the country who judged the party and its leader, Antonis Samaras, as a better front runner against the eurosceptic extremist parties. In Finland, the NCP and the Social Democrats lost to the True Finns in the 2011 elections, and the Dutch government fell recently after the eurosceptic...

От личен опит мога да кажа - най-трудното на диетата и спортния режим е... диетата и спортният режим. За това се оглеждам понякога за програми, като Weight Watchers или разни магически хапчета, които обещават фантастично бързо и ефективно отслабване, без лишенията на строгата диета и потенето на редовните физически упражнения. И така от има-няма 15 години. Резултатът е - продължавам да съм с наднормено тегло, остарял съм и съм все по-обезкуражен от липсата на прогрес. Всъщност, може да се каже, че почти съм посвикнал с мизерията си... През изминалата неделя гръците доказаха, че имат същия проблем: иска им се хем да отслабнат от свръх-наднорменото си тегло, което повече от 15 години трупат, хем да не се потят във физкултурния салон, хем пък да не се откажат от гастрономическите си пристрастия към обилна шветска маса за закуска, отрупан римски обяд и епикурейска вечеря, която повече напомня на цяла нощ пируване подритмите на сиртаки. Няма да е пресилено да се каже, че строгат...

Последиците от британско, френско и белгийско колониално управление от края на 19-ти и началото на 20-ти век продължават да се чувстват с пълна сила в редица региони по света, както директно така и индиректно. Геноцидът в Руанда през 1994-та – безспорно един от най-разтърсвъщите епизоди на пост-колониално етническо изтребление – е само част от лавинообразната поредица от кървави конфликти днес, чийто зародиш се крие във властовата конфигурация наследена след оттеглянето на колонизаторите и от модела за емулиране, който те оставиха след себе си. Ето кратка илюстрация на този модел: в Руанда малцинствената етническа група Тутси беше преследвана за изтребление от доминантната етническа група Хуту, до някъде защото по време на Белгийското управление Тутси са били, така да се каже, "галениците" на колонизаторите: те са получавали повече права, блага, образование, социален сатус. Като малцинствена група – едва 14% от населението, срещу 85% Хуту – те са били избрани не случайно да...

Че Гърция ще претърпи някакъв контролиран банкрут е ясно на всички, че ще излезе от евро зоната, рано или късно, е също почти толкова сигурно. Не може и да бъде другояче. Знае го гръцкото правителство, знаят го и лидерите в ЕС, знаят го и пазарите. Но всички обръщат гръб на реалността в опит да спечелят време и да омекотят удара върху еврозоната и другите закъсали членки. Въпросът е, обаче как това ще стане и дали ще е достатъчно да спаси както страната от пълен финансов крах, така и самия ЕС. На фона на всичко това, изненадващото решение на гръцкия премиер Папандреу да организира референдум по спасителния план, одобрен миналата седмица, не изглежда толкова изненадващо, колкото притеснително. Последиците и при положителен и при отрицателен изход ще се отразят доста тежко, особено на тези, които най-много имат нужда от спасяване. Въпросът е не защо референдум, а защо сега? И защо не се е допитал до минитс трите си, ако информацията е вярна, че дори Венизелос - финансовият му минист...

В сяко убийство, независимо колко справедливо изглежда то, е отвратително деяние. Това важи и за предполагаемата екзекуция на бившия либийски лидер Моамар Кадафи. Въпреки това малко хора ще скърбят искрено за загубата му. Освен огромния брой либийци, които са били лично засегнати от варварския режим и за които неговата смърт вероятно е твърде бързо и лесно възмездие, както и освен милионите по света, които от морална гледна точка вероятно са по-спокойни, че още едно политическо чудовище замина безславно в историята, има и такива, които се чувстват по-спокойни, че Кадафи не е вече сред живите. Това са предимно политици, лобисти и бизнесмени, които въпреки високопарните моралистични речи, които държат очевидно за парлама, всъщност ламтяха след кървавите пари на либийския диктатор. Вероятно звучи като конспиративна теория, но ако Муамар Кадафи е бил убит от спонтанен изблик на желание за улична справедливост, то това ще да е сред най-радостните случайности, на които голяма част от светов...

Rarely I post pictures or collages here. But in this case I just couldn't help myself. This one is so funny... and correct ;)

Аделина Марини ми зададе във форума уточняващ въпрос на мнението ми, изразено по отношение на интервюто с Боряна Пенчева. Тя попита: "Г-н Топалов, интересно е по принцип защо България решава именно по този въпрос да изкаже толкова категорична позиция, въпреки че си оставя отворена вратичка с репликата "на този етап"? Що се отнася до предложението по МФР, приемате ли приоритетите изразени от г-жа Пенчева за инвестиции в инфраструктура, енергетика, транспорт и околна среда?" Ето какво отговорих: Госпожо Марини, задавате правилен въпрос - какво налага България да взема отношение по такъв категоричен начин за нещо, което всъщност е в нейн ущърб (за момента). Аз нямам отговор, освен, че е в ход някакъв вид задкулисна договореност (horse trading) с други държави, които имат пряк интерес в тази насока. Моята позиция е не просто "национална", а предимно "принципна". Но понеже г-жа Пенчева изразява "национална" позиция, насочена към "на...